Раздел I
Обезщетения при временна
неработоспособност
и
трудоустрояване
Чл. 40. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2)
Изискването по ал. 1 не се отнася при
придобиване право на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради
трудова злополука и професионална болест,
при бременност и раждане и за осигурени,
ненавършили 18-годишна възраст.
(3)
Паричните обезщетения за временна
неработоспособност, помощите и другите
обезщетения по държавното обществено
осигуряване се изплащат чрез осигурителите.
(4)
Паричните обезщетения за
първите 3 дни от временната
неработоспособност, но не за повече от 15 дни
през една календарна година, са за сметка на
осигурителите.
Чл. 41. (1) Дневното парично
обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване
се изчислява в размер 80 на сто, а за временна
неработоспособност поради трудова
злополука или професионална болест - в
размер 90 на сто от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху които са внесени
осигурителните вноски за периода от шест
календарни месеца, предхождащи месеца на
настъпване на неработоспособността.
Дневното парично обезщетение не може да
надвишава среднодневното възнаграждение
за периода, от който е изчислено
обезщетението.
1. не е бил осигурен за всички осигурени социални рискове;
2. не е бил осигурен за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;
3. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
4. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението.
(4) Начинът на изчисляване
на обезщетението се урежда с акт на
Министерския съвет.
Чл.
42. (1) Паричното
обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване,
трудова злополука и професионална болест
се изплаща от първия ден на настъпването до
възстановяване на работоспособността или
до установяване на инвалидност.
(2) Когато
временната неработоспособност е настъпила
до два месеца от прекратяването на трудовия
договор или осигуряването, паричното
обезщетение се изплаща за срока на
неработоспособността, но за не повече от 75
календарни дни.
(3) Когато временната неработоспособност е
настъпила преди прекратяване на срочно
трудово правоотношение, паричното
обезщетение се изплаща за не повече от 75
календарни дни след прекратяване на
правоотношението.
Чл. 43. Парично обезщетение за временна
неработоспособност поради карантина или
отстраняване от работа по предписание на
здравните органи се изплаща съответно за:
1.
времето, за което осигуреният е
под карантина;
2.
времето на отстраняване
от работа, ако осигуреният не може да бъде
трудоустроен на друга подходяща работа
през това време, но за не повече от 90
календарни дни през една календарна година.
Чл. 44.
На неработоспособните лица, изпратени
от здравните органи на санаторно-курортно
лечение, парично обезщетение се изплаща за
целия им престой, включително до три
календарни дни за пътуване, в размерите,
определени съответно за общо заболяване
или за трудова злополука и професионална
болест.
Чл. 45.
(1) Парично обезщетение при условията и в
размера на паричното обезщетение за
временна неработоспособност поради общо
заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2.
гледане или належащо придружаване за
медицински преглед, изследване или лечение
в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна
възраст - до 60 календарни дни през една
календарна година общо за всички осигурени
членове на семейството; в този срок не се
включва времето за гледане на дете по т. 3-5;
3.
гледане на дете под карантина до 18-годишна
възраст, болно от заразна болест - до
изтичането на срока на карантината;
4.
гледане на болно дете до 3-годишна
възраст, настанено в заведение за болнична
помощ заедно с осигурения - за времето, през
което осигуреният е бил в заведението;
5.
гледане на здраво дете, върнато от
детско заведение поради карантина - докато
трае карантината.
(2) За
един и същи осигурителен случай за едно и
също време парично обезщетение по ал. 1 може
да се изплаща само на един осигурен член на
семейството.
(3)
За гледане на хронично
болен член на семейството парично
обезщетение се изплаща само при изостряне
на заболяването.
(4)
За членове на
семейството се считат съпругът, съпругата и
техните възходящи и низходящи по права
линия.
Случаи, при които не се
изплаща обезщетение
Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1.
умишлено увреждат здравето си с
цел да получават отпуск или обезщетение;
2.
нарушават режима, определен от
здравните органи - само за дните на
нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2)
В
случаите по ал. 1, т. З и 4 срокът, за който не
се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг
от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг
от 3 календарни дни.
Чл.
47. (1) При
трудоустрояване поради временно намалена
работоспособност вследствие на общо
заболяване, трудова злополука или
професионална болест на осигурения се
изплаща парично обезщетение, ако на новата
работа се намали трудовото му
възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3)
Паричното обезщетение по
ал. 1 и 2 се изплаща за времето на
трудоустрояването, но за не повече от 6
календарни месеца.
Раздел
П
Чл. 48. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3)
В случай, че на новата
работа трудоустроената получава
среднодневно трудово възнаграждение, по-малко
от минималната дневна работна заплата,
установена за страната, или средното
възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко
от минималната работна заплата, установена
за страната, дневното обезщетение е в
размер на разликата между полученото
среднодневно трудово възнаграждение преди
трудоустрояването и минималната дневна
работна заплата, установена за страната.
Чл. 49. (1) Дневното парично
обезщетение при бременност и раждане се
определя в размер на 90 на сто от
среднодневното възнаграждение или
осигурителния доход, определени по чл. 41.
(2)
Дневното парично
обезщетение не може да бъде по-малко от
минималната дневна работна заплата,
установена за страната, и по-голямо от
среднодневното възнаграждение за периода, от
който е изчислено обезщетението.
Чл. 50. (1) Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. З, изречения второ и трето.
(5)
Осигурената или
осигуреният за всички осигурени социални
рискове, които осиновяват дете, имат право
на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата
от възрастта на детето в деня на
предаването му за осиновяване до
изтичането на срока на полагащото се
обезщетение за раждане.
Чл.
51. При смърт или
тежко заболяване на майката (осиновителката),
което я възпрепятства да гледа детето, на
лицето, което ползва отпуска по чл. 163 от
Кодекса на труда, се изплаща паричното
обезщетение по чл. 49.
Чл.
52. При
прекратяване на осигуряването за всички
осигурени социални рискове през време на
получаване на обезщетение за бременност и
раждане на осигурената се изплаща парично
обезщетение до изтичане на срока на
обезщетението за бременност и раждане по чл.
50.
Чл. 53. (1) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.
(2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда.
(3) Изплащането на паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.
Обезщетение
при неизползвано на допълнителния платен
отпуск
за отглеждане на малко дете
Чл. 54. (1) В случаите, когато не се ползва допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката) се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, ако тя е осигурена за всички осигурени социални рискове, включително и без трудова злополука и професионална болест.
(2) Ако
майката (осиновителката) е починала, лишена
е от родителски права или упражняването на
родителските права върху детето е
предоставено на бащата (осиновителя), това
обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя),
а ако той е починал -на настойника.
Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело
отглеждането на детето, е осигурено като
работещо по трудово или служебно
правоотношение или за своя сметка за всички
осигурени социални рискове.
(3)
Обезщетението
по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е
настанено в детско заведение на пълна
държавна издръжка.