Пенсии
за осигурителен стаж и възраст
Придобиване
право на пенсия
Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените.
(2) От 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените.
(3) От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94.
(4) В случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1-3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.
Придобиване право на
пенсия от кадровите
военнослужещи по Закона за
отбраната и въоръжените
сили
на Република България и от офицерите и
сержантите по Закона за
Министерството на
вътрешните работи
Чл. 69. (1) Кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба.
(2) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи. Специализираната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода и Главна дирекция „Следствени арести" при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения, следователите и помощник-следователите, както и лицата по 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности в посочените ведомства, независимо от възрастта.
(3) Кадровите военнослужещи и офицерите и
сержантите по ал. 1 и 2, прослужили 15 години
на длъжности от летателния състав,
екипажите на подводните съдове и
водолазния състав, придобиват право на
пенсия при уволнение, независимо от
възрастта им.
Чл. 70. (1) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
(2) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
(3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
(4) За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния
осигурителен доход на лицето за периода до
31 декември 1996 г. и средномесечната работна
заплата за страната за същия период,
обявена от Националния статистически
институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(5) Индивидуалният коефициент се определя,
като всяко от съотношенията по ал. 4 се
умножава съответно по броя на месеците, за
които то е установено, и сборът на
получените произведения се разделя на
общия брой на месеците, включени в двата
периода.
(6) Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 2.
(7) Размерът на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст не може да бъде по-малък от 115
на сто от социалната пенсия за старост.
Раздел
П
Чл. 71. Осигурените лица имат право на
пенсия за инвалидност, когато са загубили
напълно или частично работоспособността си
завинаги или за продължително време.
Чл. 72. Пенсия за инвалидност се
определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена
работоспособност.
Чл. 73. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането.
(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока
на инвалидността.
(3) Пенсиите за инвалидност на лицата,
навършили възрастта по чл. 68, се отпускат
пожизнено. Когато преосвидетелстването на
тези инвалиди е извършено по тяхно искане,
пенсията не се намалява или прекратява.
Чл. 74. Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. до 40-годишна възраст - 7 години;
5. над 40-годишна възраст - 10 години.
Чл. 75. (1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, равен на едно за всяка година действителен осигурителен стаж.
(2) Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатите години осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,9;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - 0,5.
(3) В случаите по ал. 2 доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава със средно притегления коефициент, получен от сбора от коефициентите по ал. 1 и 2.
(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 140 на сто от социалната пенсия за старост;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 130 на сто от социалната пенсия за старост;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - 105 на сто от социалната пенсия за старост.
инвалидност поради общо
заболяване
Чл. 76. Доходът, от който се изчислява размерът на
пенсията за инвалидност поради общо
заболяване, се определя, като средно-месечният
осигурителен доход за страната за
предходната година се умножи по
индивидуалния коефициент на лицето.
Чл. 77. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3-6 до датата на инвалидизирането.
Чл. 78. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.
Чл. 79. (1) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3-6 до датата на инвалидизирането и по следните коефициенти:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,4;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто -0,35;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто -0,30.
(2) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 150 на сто от социалната пенсия по старост;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 140 на сто от социалната пенсия за старост;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - 115 на сто от социалната пенсия за старост.
Раздел
Ш
Чл. 80. (1) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите по чл. 87, 89, 90, 91 и 92.
(2) Право на наследствена пенсия имат децата и преживелият съпруг, както и родителите, ако не получават лична пенсия.
(3) Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.
(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
Чл. 81. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:
1. при един наследник - 50 на сто;
2. при двама наследници - 75 на сто;
3. при трима и повече наследници - 100 на сто.
(2) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях.
(3) При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.
Условия за отпускане и
получаване на наследствена пенсия
Чл. 82. (1) Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 25-годишна възраст.
(2) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68 или преди тази възраст, ако е неработоспособен.
(3) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68.
(4) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им.
Чл. 83. (1) При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто.
(2) Когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благонриятно за тях.
(3) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за пп валидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради загубена работоспособност повече от 90 на сто.
(4) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема разме рът по чл. 86, ал. 1. равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при намалена работоспособност над 90 на сто.
Чл. 84. Пенсионерът има право на добавка в размер 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг (съпруга). Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.
Раздел
IV
Чл. 85. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, кои то са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:
1. наборната военна служба;
2. службата в запаса или в резерва.
(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.
(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.
Чл. 86. (1) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост по следната таблица:
| Намалена работоспособност | |||
| Редници и сержанти | над 90 на сто | 71-90 на сто | 50-70 на сто |
| Офицери | 150 на сто 160 на сто | 140 на сто 150 на сто | 115 на сто 120 на сто |
(2) Когато лицата по чл. 85 са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Чл. 87. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:
1. при изпълнение на граждански дълг;
2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.
Чл. 88. (1) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 150 на сто;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 140 на сто;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - 115 на сто.
(2) На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Чл. 89. (1) Право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсия.
(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Чл. 90. (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто.
(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата със загубена работоспособност над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата със загубена работоспособност от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост.
Чл. 91. Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Чл. 92. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.
Средства за изплащане на
пенсиите,
несвързани с трудова дейност
Чл. 93. Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност, са за сметка на републиканския бюджет.
Раздел
V
Дата на
отпускане на пенсията
Чл. 94. Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото на пенсия, ако заявлението с необходимите документи е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след този срок, пенсията се отпуска от датата на подаването им.
Чл. 95. Пенсията се спира:
1. по искане на лицето;
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;
3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;
4. когато не се следва изплащането й на
основание чл. 101.
Прекратяване
на пенсията
Чл. 96. (1) Пенсията се прекратява, когат
1. пенсионерът почине;
2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;
3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
4. отпадне основанието за получаването й.
(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 пенсията се прекратява от края па месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2 - 4 - от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.
Възобновяване
и възстановяване на пенсията
Чл. 97. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.
(2) Пенсията се
възобновява или се възстановява от деня на
отпада не на
основанието за спирането или
прекратяването й - ако заявлението е
подадено в 3-годишен срок от тази дата, или
от подаването му - когато срокът е пропуснат.
(3) Спряната на основание чл. 95, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.
Чл. 98. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Пенсиите по международен договор се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на управителя на Националния осигурителен институт или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 117.
(3) Явните фактически грешки в разпорежданията
по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е
постановил. Поправката има действие от деня
на отпускането, изменянето,
осъвременяването, спирането,
възобновяването, прекратяването или
възстановяването на пенсията.
Изменяне
или отменяне на разпореждането
Чл. 99. (1) Разпореждането по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.;
2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;
6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.
(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:
1. по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата;
2. по т. 2-6 - от
датата на отпускането или промяната на
пенсията, а при неправилен отказ - от датата
по чл. 94.
Чл. 100. (1) Пенсиите се осъвременяват от 1 юли 2001 г. ежегодно с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт в зависимост от нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
(2) Пенсиите,отпуснати
по чл. 12 и по раздел V от отменения Закон за
пенсиите, както и по отменените Закон за
пенсиониране на земеделските стопани-кооператори
и Закон за общественото осигуряване от 1949 г.
и пенсиите, отпуснати от Президиума на
Народното събрание и от Държавния съвет на
Народна република България, които не са
изчислени от трудово възнаграждение, се
осъвременяват всяка календарна година с
коефициент, равен на 80 на сто от средното
увеличение на пенсиите по ал. 1.
Получаване на повече от
една пенсия
Чл. 101. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:
1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.
(3) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите.
(4) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 получават пълния размер на определените им две пенсии - пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.
(6) Родителите
на лицата, починали по време на наборна
военна служба, получават в пълен размер
личната си пенсия и пенсията, отпусната по
чл. 82, ал. 4.
Чл. 102. Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност поради общо заболяване, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77, ако това е по-благоприятно за лицето.
Чл. 103. Пенсионерите със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.
Чл. 104. (1) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
(2) При пенсиониране осигурителният стаж се превръща, като три години трудов стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
(3) За работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и ман-ганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(4) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
(5) За лицата по чл. 69 от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(6) За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в граничните участъци и граничните постове и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(7) За лицата по чл. 69, които непосредствено участват в бойни действия, във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета каегория.
Чл. 105. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.
(2) Вземането за пенсия се погасява с изтичането на три години от датата, на която е станало изискуемо.
Чл. 106. Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет.