НАРЕДБА

за елементите на възнаграждението

и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на  паричните обезщетения за временна

 неработоспособност или за бременност

 и раждане

ДВ, бр. 6 от 2000 г.

Раздел I

Елементи на възнаграждението и 

доходите  за определяне на осигурителните вноски

    Чл. 1. (1)   Осигурителните вноски за работещите по трудови правоотношения, по служебни правоотношения по Закона за държавния служител, за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и за офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи се изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност.

            (2)   Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:

                1.   пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § З от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн. ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 1 от 1994 г. и бр. 25 от 1999 г.);

                2.   стойността на безплатната предпазна храна и други средства, неутрализиращи вредното въздействие на работната среда, когато са дадени в натура съгласно чл. 285 от Кодекса на труда, чл. 234, ал. 4 и чл. 276, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

                3.   стойността на безплатната храна, давана в натура съгласно § 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, чл. 234, ал. З и чл. 276, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, когато безплатната храна се осигурява целево от бюджета на Министерството на отбраната извън средствата за работна заплата и социалните разходи;

                4.   стойността на работното и униформеното облекло, получено от работниците или служителите през една календарна година, в размер до 10 минимални работни заплати, установени за страната;

                5.   специалното предпазно облекло и личните предпазни средства, предоставяни в пари или в натура, когато видът, размерите и условията са установени в нормативен акт, в колективния трудов договор или във вътрешен акт на предприятието;

                6.   сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;

                7.   обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, 222, 224, 226 и чл. 232, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда и чл. 78, чл. 82, ал. З, т. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 3, чл. 106, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител;

                8.   обезщетенията по чл. 128д, чл. 134, ал. 1, чл. 235, чл. 237, ал. 1-5 и ал. 7, чл. 239, 249, чл. 255, ал. 2 и порционните пари по чл. 234, ал. 2 и чл. 275, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

                9.   обезщетенията по чл. 223, ал. 4, чл. 229, ал. 4, чл. 255, ал. 1, чл. 261, 263, 264, порционните пари по чл. 223, ал. 1, сумите по чл.225,чл.227, ал. 1, чл.229,ал.5 и чл.232, ал. 1, т. З от Закона за Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 2. (1)   Осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплащани за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или в натура.

            (2)   Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Раздел II

Осигурителен доход, 

върху който  се правят осигурителни вноски

    Чл. 3. (1)   Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на 10-кратните размери на месечната минимална работна заплата за страната поотделно за всеки един от месеците на годината.

            (2)   Окончателният размер на осигурителния доход за доходите, които подлежат на годишно данъчно облагане, се определя по данъчната декларация на лицето, като се приспадат доходите, върху които авансово са внесени осигурителни вноски.

            (3)   При годишното определяне на осигурителния доход се изчисляват и внасят осигурителни вноски само в размера, определен за фонд „Пенсии".

            (4)   Окончателният размер на годишния осигурителен доход се вписва в осигурителните книжки на лицата.

    Чл. 4.   Когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите.

Раздел III

Изчисляване на паричните обезщетения за 

временна неработоспособност или за

бременност и раждане

    Чл. 5. (1)   Среднодневното брутно възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се определя, като сборът от сумите на среднодневното брутно трудово възнаграждение и/или от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, и/или среднодневната минимална работна заплата и/или среднодневното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, умножени по броя на работните дни, за които се отнасят, се раздели на общия брой на работните дни за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността.

            (2)   Среднодневната минимална работна заплата за страната или среднодневният осигурителен доход при изчисляване на паричното обезщетение по ал. 1 се определя, като минималната месечна работна заплата, установена за страната, или осигурителният доход се раздели на броя на работните дни на съответния месец.

            (3)   За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е работило при различни работодатели, размерът на полученото трудово възнаграждение се установява с удостоверение, издадено от съответния работодател, съгласно приложението. Ако на лицето е била издадена осигурителна книжка, получаваното възнаграждение или осигурителният доход се удостоверява с нея.

            (4)   Ако лицето, работило при различни работодатели, за някои от тези дни не представи удостоверение или осигурителна книжка, при изчисляване на паричното обезщетение се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната. След представяне на удостоверението или осигурителната книжка паричното обезщетение се изчислява от действително получените възнаграждения или осигурителен доход.

            (5)   Паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове или за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изчисляват поотделно от възнаграждението и/или осигурителния доход за всеки от договорите или за дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка.

    Чл. 6. (1)   За работещите по трудови и служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото месечно възнаграждение след намаляването му с дължимите данъци, но не повече от 10-кратния размер на минималната месечна работна заплата, се раздели на работните дни, за които се отнася.

            (2)   За лицата, работещи без трудово правоотношение, среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото възнаграждение за всеки отделен месец след намаляването му с удържания авансов данък, когато такъв се е дължал, но не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата, се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението.

            (3)   За самоосигуряващите се за своя сметка лица среднодневното  възнаграждение се установява, като избраният от тях месечен доход, но не повече от 10-кратния размер на минималната месечна работна заплата, върху който са изчислени и внесени авансовите осигурителни вноски, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.

            (4)   Дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане не може да надвишава средната стойност, получена от сбора на сумите от среднодневните нетни възнаграждения, установени по ал. 1-3, умножени съответно по броя на работните дни, за които се отнасят, и се раздели на броя на работните дни, за които е получено възнаграждението или са внасяни вноски върху осигурителен доход.

            (5)   Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временна неработоспособност, като сумата за първите 3 работни дни от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни за една календарна година, която е за сметка на разходите на осигурителите, се начислява отделно от сумите, които са за сметка на фонд „Общо заболяване и майчинство".

    Чл. 7.   По реда на чл. 5 се изчислява и паричното обезщетение при трудоустрояване, ако лицата са работили по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването.

    Чл. 8.   За работници и служители, които поради характера на извършваната работа сами определят работното си време и нямат установено трудово възнаграждение, броят на изработените дни в месеца във връзка с определянето на продължителността на осигурителния стаж за придобиване право на парични обезщетения се определя, като полученото трудово възнаграждение през месеца се раздели на минималната дневна заплата, установена за страната. Определените по този ред дни не могат да са повече от работните дни за съответния месец.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

                § 1.   Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 7 и чл. 41, ал. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.

                § 2.   Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Нацио­налния осигурителен институт.

——————————————————————— Приложение към чл. 5, ал. З

Изх. № .............. от дата ............. година ...........

(предишен работодател)

Идентификационен код по БУЛСТАТ

УДОСТОВЕРЕНИЕ

Удостоверяваме, че на .....................................................................................

(трите имена)

ЕГН ................................... са изплатени трудови възнаграждения и е ползвал отпуски

за посочените месеци преди прекратяването на трудовия договор, които се зачитат за осигурителен стаж, както следва:

За посочения период редовно са внасяни дължимите осигурителни вноски за всички социални рискове.

Изготвил:

(трите имена и длъжност)

Гл. счетоводител:                          Ръководител:

(трите имена и подпис)         (подпис и печат)

към началото